Бистра Иджома Окереке – Родих се в отсъствието

Винаги вървим по тънката червена линия. По границата между живота и смъртта. Нещо се случва и прекрачваме от едната или другата страна. След тази крачка вече не сме сигурни в съществуването си. Нито пък в липсата си. Остават само следи от бъдещи животи. А след залеза на нечии очи, не ти остава нищо друго, освен да позволиш на душата си да свети. Тръгнете по границата с новите стихове на Бистра Иджома Окереке. Защото друг път всъщност няма.

Ива Спиридонова

 

*
когато слънцето
залезе зад очите ти
изгрява моята душа

 

*
съблечи несигурностите ми
грозните ми недостатъци
страховете които пъплят
по умореното ми съзнание
най-отвратителните мисли
облечи ме в любовта си

 

*
родих се в разсъбличането
на душата и тялото си
между отричането
и нощните ярки звезди
между мъката
и ужасяващите кошмари
някъде там си и ти
моя изгаряща плът
образ на моите спомени
и истински път
ти си цялата тъга
и безсмислената болка
дъх отлитащ в нощта
непоискана съдба
родих се в отсъствието
на твоите очи
в цялото добро и зло
на присъствието ти

 

по границата

на съществуването си оставям
следи от отминал живот
следи от бъдещ
тъпча в едно пространство
на празнина
там заравям сърцето си
извисяват се моите корени
където липсва плод
дишам между пукнатините
на черната си бяла кожа
без светлините на звездите
свидетели нямам
липсват и лицата на моя род
скитам се из небесните улици
без идея или представа
в очите ми живее забравата
състояние преследващо ме
между сенките на настоящето
и заровените кошмари
а вътре нещо много боли
горещо се моли за сън
да напусне тази останка на живот
това лутане на поредния плод
изгнил и отдавна потънал
в затвора на света ми

 

*
изчезвам между лапите на смъртта
това огромно чудовище
увито в паяжината на миналото
заравям се тихо в пръстта
сърцето ми е в мухъл
задушавам се от спомени
от аромата на присъствието ти
от отиващия си силует
животът се изнизва
празни пусти дни
давя се в сълзите си
сякаш езеро и затворил
клепките си лебед

тежка шумна тишина
боли

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments