Славка Красимирова – Илюзии

Самотните дни са единствените ни другари в нощта. Всеки наш сън се превръща в илюзия, докато земния ни път приключва. Забравяме чувствата си в новите текстове на Славка Красимирова. 

Александър Арнаудов

 

*
С продавач на илюзии,
се срещнах насън.
Взех си другар за дните самотни,
любов за дългите нощи,
свобода за земния път.

 

Ситото!

Бях го забравила. Стоеше си захвърляно, там някъде, тихо и безропотно. Дори паяжинясало. Днес го взех и бавно, бавно започнах да сея. После по-бързо и по-бързо…Изпопадаха фалш, лицемерие, дребни, ситни лъжи, като осили и още какво ли не?!? Ситото-търпеливото!

 

Ракла

Парцаливи чувства.
Илюзии с одежда
от стъкло.
Очаквани букети
рози.

 

ТЕ

Те са по на седемдесет и кусур години. Вечно засмени. Бабата с болежки в коленете. Дядото пък понякога кара толкова старо тракторче, че такова дори в музеите липсва. Така щуро и шумно го подкарва, та ако имаше кокошки щяха да тичат през глава. Но няма. Понякога им гостувам. Това лято с още две приятелки пих кафе в тях. Както си сърбахме кафето бабата сподели, че всяка вечер в 19 часа се заключват с дядото. Страхуват се, да не би съседите да разберат какво правят и да им се смеят. Спогледахме се и забихме поглед в кафето. Дядото се ухили и сподели, че снощи пак бил бабата на сантасе.

 

Моливът

Спомняте ли си за химическият молив? Сетих се за него, за баба и дядо, които често го използваха… Баба с голяма, стара ножица отрязваше едно правоъгълно парче от бял, памучен плат, зашиваше го на голям конопен чувал, пълен с картофи и колетът потегляше към адресанта. А, адресантът получаваше безценния колет с адрес написан върху парче бял плат, с химически молив. Та, този молив за да пише трябваше леко да се намокри или пък парчето плат да е намокрено. Ние децата скришом близвахме въпросното моливче и езичетата ни ставаха морави, като на непослушни дракончета. Другото безценно колетче, което никога вече няма нито да изпратим, нито да получим е малко дървено сандъче, пълно с домашни яйца загърнати в дъхаво сено. Баба подреждаше големите, домашни яйца от гащати кокошки в сандъчето с дъхаво сено, слагаше отгоре дървеното капаче и дядо с малки пирончета внимателно го заковаваше, а върху него отново с помощта на химическия молив се записваше адреса на щастливия получател. Писанията му, нито се перат, нито се трият, това е той негово величество химическият молив. Рехави спомени…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments