Последните думи на зимата не са за сбогом, а са среща с нас. Водата помни жаждата и звездите са неразпродадени в най-новите стихове на един от най-своеобразните и талантливи автори на Нова асоциална поезия – Райна Вакова от гр. Плевен.
*
Добре че все още
неразпродадени са
звездите,
а ние си мислим,
че блестят
за нас.
*
Виж сянката на върбата
върху реката,
която се опитва
да я отнесе.
Така и твоята сянка
танцува с времето,
но някои отражения
остават в кръвта му.
*
Високо се изкачва
тишината
и право в залеза
ще скочи,
избягалото вино
ще напие
два влюбени фенера.
*
Вълните изхвърлят
какво ли не
и онези безсъзнания,
между които е нотата
за повторения…
Почти като музика
/от – до/
морето реве,
за очите ни,
слепи от въображения.
*
Последните думи на зимата,
никак не звучат прощално.
Ако водата помни жаждата,
едва ли всичко е география!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019
