Мария Стоянова – Няма пролет

Тръгваме по пътя към дома си, където никой не ни чака, за да раздадем душата си. Есента се разпилява от всяко докосване на зимата и оставаме между времето. Тъгата е очите ни в новата публикация на Мария Стоянова. 

Александър Арнаудов 

 

тишината виси
на черната закачалка
въпросителна
с бяла рокля
никога
необличана

 

пилея
есенните ти докосвания
по стъпките
на зимната безбродница
и знам
че няма пролет
за да оцелея

 

оргазъм

не очаквай
да рисувам бъдеще
с пръсти
впити
в настоящето
което свършва
без илюзии
в топлите ни тела

 

не съм те сънувала
докато ми се случваше
случи ми се
докато сънувах

 

имаш нужда
от мен
си написал
а аз никога
не отворих писмото
което ти
не изпрати

 

ще си купя хляб
който няма да сложа на масата
ще го раздам
на другите
тръгнали по пътя
към дома
където никой
не ги чака

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments