Аскетичната поезия на Венелин Бараков е поезия на Любовта. В нея, смътно – като в огледалото на Другия, в което единствено сме самите Ние, виждаме мълчанието на сърцето. А то е нашият манастир: не е е лесно да се живее, но е толкова леко и радостно да се възкръсне.
с всичко се свиква
с подигравките
с обидите
с изгубеното
доверие
с лъжата
с предателствата
с мисълта за
смъртта
не и без любов
монах
както живее
така и говори
тайна
любовта
вместо огледало
гледам твоите очи
колко мои несъвършенства
виждам
за първи път
лов на вещици
пак се канят
да ги изгарят
политика
нищо не е вечно
детство
емоцията изпреварва
мисълта
не е лесно
да се живее
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019
