Венелин Бараков – Монах

Аскетичната поезия на Венелин Бараков е поезия на Любовта. В нея, смътно – като в огледалото на Другия, в което единствено сме самите Ние, виждаме мълчанието на сърцето. А то е нашият манастир: не е е лесно да се живее, но е толкова леко и радостно да се възкръсне.

 

с всичко се свиква

с подигравките
с обидите
с изгубеното
доверие

с лъжата
с предателствата
с мисълта за
смъртта

не и без любов

 

монах

както живее
така и говори

 

тайна

любовта

 

вместо огледало

гледам твоите очи
колко мои несъвършенства
виждам
за първи път

 

лов на вещици

пак се канят
да ги изгарят

 

политика

нищо не е вечно

 

детство

емоцията изпреварва
мисълта

 

не е лесно

да се живее

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments