Любел Дякоf – Останки от мен

Залъгваме празнотата си със спомени на празната трапеза. Неродените деца ни правят компания, докато щастието отсъства. Останките от нас са само дати с тире в новите стихове на Любел Дякоf.

Александър Арнаудов 

 

*
Има много хляб в теб,
казаха ми те,
но аз виждам само
отчупения мухлясал крайщник
как седи на празната ми трапеза.
Изяждам го през сълзи,
за да залъжа празнотата.

 

*
Болката ми роди две деца.
Едното се казва-Опит
и е тъжен малчуган,
но зрял за годините си.
Другото се казва-Поезия
и е така гордо, щастливо,
с химикалка в джоба.
Отглеждам ги с години мъка,
храня ги със сълзи.
Очаквах и трето –
щях да го кръстя – Щастие,
но така и не го родих.

 

*
Само останки от мен,
събрани в шепата
на неблагодарници
по джобовете на джебчиите
по кофите на употребилите ме
по албумите на сантименталните
по листовете на психотерапевтите
по двете дати с тире по средата
до неполятите цветя.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments