Диана Димитрова – Бог е фетишист

Свързва ни единствено непрекъсната линия от клинична смърт. Още сме живи, защото Бог е фетишист. Ходим по вода от сълзите си и очакваме едно погребение по-малко в новите стихове на Диана Димитрова. 

Александър Арнаудов 

 

*
нямам нито брат
нито сестра
никой не взимаше
никой не даваше
научих се да повдигам планини
да карам влак
да ходя по вода
и да очаквам едно погребение по-малко

 

*
с теб сме пътници
свързва ни единствено непрекъснатата линия на клиничната смърт
атропинът е дрогата на живите
ние не сме зависими от живота

 

*
черна сцена
прожектор над главата ти осветява бедрата ти бели
по които се стича кръв от сърцето ти
попива в ефирната рокля и я превръща в твоята плащеница
греховете ти умират агонизирайки
но ти си още жива
бог е фетишист

 

*
Събирам си в шепи сълзите,
поливам с тях цветята,
завещани от Бодлер.
Увяхват.

 

*
косата ми
любовница на вятъра
разхожда се из кафенетата по пладне
където сърбат шумно човешките неволи усти отказали целувките
ръце изсъхнали от непрегръщане
се топлят в допира със чашите
и само татусите по телата напомнят че навярно сте обичали

 

*
имам татуировка върху душата си
пише do not bleach
направих я когато трите ми полусестри умряха
майка ни софия полудя и се самоуби
останах само аз
да търся пътя към нирвана
„daddy’s little girl ain’t a girl no more“
след двадесет и пет години in utero

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments