Боряна Богданова – Реципрочно

Не помним, откъде сме дошли, докато изчезваме в чуждите погледи. Ръцете минават като гласове, посоки и си отиват разделени. Първото вдишване е краят на самотата в новите стихове на Боряна Богданова. 

Александър Арнаудов 

 

Глухарче

иска ми се да бъда глухарче
с нежни уязвими власинки
прецъфтяла на топло в ръцете ти
да не помня откъде съм дошла
да видя как устните ти оформят издишване
да ме духнеш и да ме пожелаеш
да се понеса и разтворя във въздуха
да изчезна от чуждите погледи
и да се сбъдна
да ти се сбъдна

 

Граматика

друг може да се степенува
не е грешно
ето
ти беше друг
ставаше все по-друг
и се превърнахме в най-други
един за друг

 

Реципрочно

масата е квадрат, една тиха симетрия
чашите две, по диагонала смутени
точно както се гледат те двамата
и ръцете прехвърчат като гласовете в посоки
но не и близо един по към друг
жуженето от околните маси приглася
за реципрочната липса на всяка интимност
а лампата изгасва винаги в десет
време е всеки да си ходи обратно
и утре е ден за гласно мълчание

 

От любовта в минало време

новата Ви фактура отпреди заедно до след него
е на стойност повече от всички тишини
които сте об(л)ичали

благодарим Ви, ако вече сте п(л)атили

 

Прераждане

въпрос на живот е първото вдишване да е краят
на един уют и влажна топлина
където сме сами и е достатъчно
да предстои тепърва всичко онова
което е забравено от други

въпрос на смърт е последното издишване да е началото
на онова, което ще си спомним

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments