Велислава Кандова – Лесбос

Бежанците пристигат в Лесбос, Иисус ни показва на кое дърво ще бъде разпънат, а любовта се намира на страница 347 в речника на най-новите стихове на Велислава Кандова – един от най-знаковите и безкомпромисни автори на Нова асоциална поезия.

Александър Арнаудов 

 

*
глава в прахта
ноктите в тялото ѝ
добър следобед

 

Лесбос

райски остров
претъпкани лодки разделят вълните
на тъмни и светли
черни жени с изподрани лица
и изгризани бадемови нокти
клатушкат розов живец
напомнящ че в болката
е животът
началото на раждането
тихото съществуване с неочакван край

черни очи се люлеят
опипват чакъла и мекият пясък
а по него излегнати
полуголи богини
обвити във бронз и драгоценни гривни
подрънкват със тях над челата си
смръщени
посрещащи
с тревожно изопнати шии
сълзящите бежанци

 

*
Иисус идва, за да посочи
с бялата си длан на хората
на кое дърво да бъде зачукан.

 

Деликатес

всяка вечер разлиствам краката ти
докато коленете
получат онзи небесен цвят
примесен с лилави оттенъци
ти си моят пурпурен залез
в който аз се разбивам
заровила глава
дълбоко в сърцето ти
наместо да полетя
циментът
има пясъчен вкус
но го разбират
само
мечтатели

 

Мой сладък Валентин

селски магазин
до сладките парфюми
хляб
тоалетна хартия
цигари
грабя платнени
алени рози
с пластмасови капки роса
с които мога да те обсипя
докато дишаш
и малко след това

 

Намерих я

най-накрая
открих любовта
на страница 347
в речника
опипах я
и откъснах
след мен зейна
тихо
вълнообразната
липса
листът падна
в голите ми нозе
и леко отлитна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments