Думите са повърхността, същността е в кръвта, в сълзите, в дъха. Сърцето на света е сляпа птица, пълзяща по небето към невидим хоризонт. С голямо удоволствие ви представяме най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ – Божидар Пангелов.
*
думите са повърхността
същността е в кръвта
в сълзите
в дъха
на дланите ми блестят светулките
мъртвите не забравят
шапка
от жълти листа е направена
моята шапка
от жълти листа
тънка е моята сянка
тънка
по нея да стъпвам
думите не са моите
не са
да ги обичам
всичкото е без думи
от жълти листа
Февруарски шеговито
Петелът
скрива корените
на луната; усмивката –
сълзата на несбъднатото
в седем планини оставя
седем ключа.
Преливащи се цветове
сив облак в синьото небе –
акордите на търпеливите
вълни
допълват хармонията.
Достигнато
близо и далече
става новото начало,
(което вече се е случвало)
на златни обръчи – живата спирала…
И ябълката мами
змията онемяла
(липсващо звено).
и аз
небето е затиснато
от планински силует
с грубата реалност
на привидно
съществуване
а облаците бели
перести
с нежната сърцевина
на есенния
дъжд
оплели са невидим
хоризонт
и аз съм птица сляпа
пълзяща
по небето
(в хоризонта дълъг)
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019
