Слави Томов – Пристанищни ангели

В редакцията беше топло, перверзно топло, и само като си представих колко хора в момента в шибания Бургас си бяха откачили радиаторите в тази проклета безкрайна зима, направо потръпнах. Освен това се сетих и какъв невероятен късмет бях извадил точно преди Нова година да си купа “Крушенецът”. Бях взел някакви допълнителни премии, а без тях бе невъзможно да си я купя. Сега имах “Крушенецът”, но в квартирата нямах телевизор, нали ни го бяха задигнали. Преди седмица разбили вратата, взели го и офейкали. Квартална мафия. Първо аз бях установил липсата му, когато се прибирах онази вечер от един запой. А. по това време бе на някакво новогодишно парти. Опитах се да вкарам ключа в ключалката, но не ставаше. След това нещо ми тупна в краката. Наведох се и видях част от разбития патрон. По-късно полицаите казаха, че бил разбит с т.нар. меча лапа, подходящ метод, при който не се било вдигало никакъв шум. Влязох вътре и седнах. Запалих цигара и отворих хладилника, за да видя дали има бира, той като исках да се довърша. Нямаше. Когато се обърнах видях, че телевизорът липсва, за разлика от ръкописите ми.

Слави Томов

 

*
Пия бира с един bandido. Говоря му за хората, които посягат към другия и си играят на любов. И той ми казва така:
– Остави ги, един ден на себе си ще посегнат…

 

*
Цените на куртизанките сега са паднали на 70 кинта за половин час. И човек е хубаво да се възползва от подобни небесни Афродити. За 2 часа правят отстъпки. Всичко дават, само да не ги целуваш по устата.

 

*
Жените, никак не ме интересуват и ритуалите по свалките. Мога да имам жени от 50 кинта за половин час до 300. Зяпам из баровете гладиаторски боксови мачове и избягвам излишни движения с жени. Жените са ОТРОВА! Пия бира. Пуша. И пак пия бира. И гледам арените удавени в кръв. Случва се, някоя да ми се сложи. О. Не. Скъпо ми излизат тези флиртове. Загуба на време . Отвикнал съм с ‘почтени’ жени да разговарям дори. Те ме заговарят. Аз нямам какво да им кажа. Една бамбина ми вика: Педал ли си? И аз: да, педал съм. Разкарай се. И цакам по 200 кинта за пристанищни ангели.

 

*
Днес, си купих елегантна бледо-тютюнева риза. Искам да кажа, че аз не съм като останалите мъже, които ходят по courtesas. Аз съм галантен. Купувам предварително ириси. И отивам в сюблимните ни срещи с уважение: с вратовръзка на VALENTINO или с внимателно лъснати обувки. Това, че една жена е куртизанка, не значи, че няма чувства. Не значи, че не може да се влюби. Не значи, че трябва да се нахвърляш върху ѝ като дивак и да разтваряш като простак краката ѝ с коляно. Низости. Аз съм галантен джентълмен. Обичам да пуша и пия бира в увода на нашата passion. Така. Един път пак отивам по куртизанка. Отивах. Порядъчните жени не ме интересуваха. И наех Ирма за час. Наех я в една квартира до пристанището. Ирма. Имаше тъжни зелени очи и красиви глезени. Ирма. Купих ѝ шампанско. Луксозни шоколадови бонбони. Съблякох се аз и останах само по риза с тиранти. Съблече се и тя. Все ми бе тая дали се облича или съблича. Накарах я да пусне Chet Baker. Пусна го тя. Пусна го и все ми повтаряше, че времето ми течало. Течеше проклетото време. Останалото ще скрия, което се случи. Нищо не се случи. Дадох ѝ парите и офейках. На другия ден телефонът ми звъни. Ирма. Дал съм бил парите си напразно. Не искала подобни пари. Искаше да се срещнем пак. Или да ми върне тези пари. Или да ми даде любов отново за тези пари.

 

*
Буби ми звъни. Слави, хайде да излезем някъде. Около доковете. Или плажа. Или да отидем в някой бар. И аз: Не искам. И тя: защо не искаш? Аз: Защото с едно излизане с теб чупя около 100 кинта звонк. Много ми е. Много, а нищо няма насреща. Буби: А ти, какво очакваш да има насреща? Аз: Да ми изгладиш поне белите ризи, или да ми направиш нещо готвено домашно. Буби: Слави, нали ти готвих? Помниш ли ? Но ти искаш прислужница, а не жена. Аз: Глупости. Скъпо ми идваш. За 100 кинта мога да пия ледена Бургаска бира в някой неонов бар, да чета Lowry и да си платя на vip куртизанка за половин час. И от цялата работа Светец ще изляза. Светец.

 

*
Фикс идеята ми е да наранявам жени. Но не по този брутален начин. Не както повечето мъже ги преследват. Дори не вербално. Нито физически. Това няма ефект. Направи се на актьор. Пусни бамбината да свикне с теб. Нищо не искай като мъж от нея. Бъди префинен. И имай търпение. Да свикне с теб. И една бамбина свикна с мен. Емоционална грешка. И както свикна. Си помисли, че ме познава. Не ме познаваше. Аз си движех по vip куртизанки. И взе, че ми върза. Върза ми и аз само това чаках. Унижението. Закарах я на хотел. Милата. И тя ми се разсъблече. Разсъблече ми се и беше много жалка. И пиехме вино. И искаше да я докосвам. Не исках. И излях виното на главата ѝ. И изгасих цигарата си в чаршафа. Събрах бельото ѝ. И го пратих на мъжа ѝ. Сигурно много е плакала. Аз се радвах, че е плакала. Унизена. Сама. Без дрехи. Евтина курва. И отпразнувах тази моя малка победа.

 

*
Който мъж се занимава с жени е жалък глупак. Губене на време. Истинските мъже: пият категорично ледена бира, зяпат бокс и ходят по vip куртизанки.

 

*
Имаше много пасажи от сребърни атерини през онова дълбоко лято. Пръстите ми лепнеха от пот и лайм. Бършех ги в ленения си панталон. Искам да кажа, че е много по-трудно да откажеш на една жена, когато те покани за ласки в леглото, отколкото да ѝ го заявиш направо. Срамувам се от себе си. Играех си с Лори през онези напрегнати вечери пълни с досадни туристи. Из откритите барове на плажа. Нощните ми къпания, за да изтрезнея от силния алкохол. Лори. Приютяваше ме в просторния си апартамент с красиви бели френски прозорци. Лори. Питаше ме дали била красива? Беше красива. Но аз бях много млад, а тя можеше да ми бъде майка. Лори. Крадях книгите ѝ. Крадях банкноти от чантата ѝ. Крадях от живота ѝ. И накрая се отдавах на разврат в бордеите до пристанището с красиви жени. Лори. Стелиано-Бокачо морячето ѝ дал кеш за изкуствения бюст. Красива беше с този силиконов бюст. Из неоните в баровете. Двамата с Лори. Как я оставям да ме пипа по силните рамене. Или да рови с пръсти зад токата на колана ми. Бяхме величествено пошли. Прибираше ме в славата на моята младост. Аз на едното легло.

 

Лулу, аз и сините докове

Ако се опитам да разкажа за Лулу, може би трябва да си спомня за онези фосфоресциращи небесни ангели с опашки на риби, които залепваше на вратата на хладилника за техните магнитчета. Или за пияните marinheros и техния брутален сленг близо до прозорците на онази наша квартира близо до кейовете. Квартирата на Лулу, която ме приютяваше понякога: пречупен и тъжен, на дъното на живота ми и по върховете на депресията. Приятно хладните чаршафи, които миришеха на мента или на лайка, пухените огромни възглавници пълни със звезден пух. Препеченият евтин хляб и вкусните омлети, които ми правеше за закуска след тежките ми запои в баровете или кабаретата около доковете. Помня сламените капели на Лулу, сините ѝ шалове, които слагаше около раменете си заради силното слънце на южния пуст плаж. Книгите на Камю. Вермелиновите дюни, зад които растяха диви жасмини. Белите вили от нашите сънища до океана в Alentejo. Или как Лулу ме целуваше по клепачите, или мажеше крайчеца на очите ми със собствената си слюнка, за да облекчи паренето от мембраната на очите ми, заради гмуркането. Винилите на Chet Baker пръснати по пода, които купувах от моряците, а вечер ходехме да пием мартини из откритите барове на плажа.

Нека разказвам за онези следобеди пълни с някаква лека меланхолия с мирис на капки за нос, когато Лулу обичаше да ме гледа как се обличам, или как се събличам с цигара в леглото. Как ми се усмихваше, когато нахлузвах синия си панталон, как закопчавах токата на колана и слагах бялата си риза и обувах обувките си, които преди да лъсна тъпчех със стари вестници забравени от португалски или испански моряци, mi amor. Или за чаровната Стела, в която Лулу се влюби в един бар и цяла вечер не пусна потната ѝ ръка. Лулу, Стела и Аз – в някакво ултрамаринено лазурно сияние на нашата младост около ранните плажни ивици, по които тичаха домашни кучета и носеха изсъхнали корени. Лулу, Стела и аз под погледа на Небесния спасител, който висеше над главите ни, прашни, леко потни, смалени от страст от някаква безобидна следобедна вихрушка, която изгаряше дивите билки, които растяха в далечината.

 

*
С М. се срещнах до ниските докове в Созопол. Бях гладен. Бях отчаян и се радвах като дете на обувките, които ми бе дал предната вечер Себастиан – моряка. Каза ми, да имам приличен вид пред такава важна жена от Плов. Обувките. Даде ми и едно шишенце силен афтършейв и звонк. И ме изпрати с думите: Гардът, високо, момченце. Замахна ми театрално в муцуната. Пристигнах рано в Созопол. Пих в един бар. Пих във втори бар. Слязох до кейовете и намокрих лицето си със солена вода. Свалих обувките си и ги натъпках в задните джобове на джинсите ми. Прибрах се в хотела. Запалих цигара. Излязох от хотела. Опитаха се да ми продадат нещо нелегално. Подминах. Купих си печени кестени. Бяха вкусни. Изхвърлих ги. Влязох в друг бар, бос. Пак пих бира. Не искаха да ме пуснат, но склониха. Излязох. Някакви туристи искаха да ги упътя. Упътих ги сигурно грешно. И излязох сам около амфитеатъра: бос, с натъпканите ми обувки в задните джобове, с бяла намачкана риза и тогава видях как М. се затичва. Затичва се и се хвърля на врата ми…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments