Сузана Йорданова – Самотниците

Представяме ви дебютната поетична публикация на Сузана Йорданована страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Авторката представя себе си по следния начин: „Казвам се Сузана Йорданова и съм на 26 години. Родена съм в една августовска сутрин в град Варна. Първото си стихотворение написах във втори клас и оттогава не съм спирала да си драскам… По-сериозна поезия и проза обаче пиша от едва три-четири години, като напоследък „залитам“ доста по белите стихотворни форми. Преди шест години заминах за Виена да следвам бизнес икономика и останах там. Поне засега. В момента развивам собствен бизнес, продължавам да се уча, стремя се да пътувам и да опознавам света, опитвам се да пиша и не спирам да мечтая.“ Успех и на добър час!

 

Бар

В този бар
всичко е наопаки.
Столовете са маси,
които гостите събарят,
за да стоят
на клатушкащите си крака.
Барманът има нужда
от силно питие,
което да изслуша мъката му.
Самотата има нужда
от още самота,
а самотниците
са щастливи сами.
Само влюбената двойка
е нещастна.
Аз и ти.

 

Край на любовната ретроспекция

В библиотеката ми
от чувства,
ти си най-четената
книга,
чиито извехтели
страници,
разгръщам
все по-рядко.

 

Mиг

Вали.
И докато вървя
по улицата,
млад мъж
изпуска чадъра си,
бягащо дете
се блъска в мен,
възрастна жена
продава цветя,
влюбени момиче
и момче се целуват,
уличен музикант
свири на китара,
младият мъж
вдига чадъра си и
оставя банкнота в шапката му;
изведнъж забелязвам –
дъждът е спрял.
Спрял е.
Но това,
че още валиш
в мен,
не е спряло живота.

 

Топлина

Ако ти си
снежна топка,
бих държала ръката си
студена,
за да те опазя
от топене.
Всичко,
което топли
мен,
е ти да си
цял.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments