Времето е тиранин, който отброява дните до края. Собствените ни мисли ни убиват и оставят само гибел след нас. Изписваме името си на нова страница в стиховете на София Йорданова.
Александър Арнаудов
*
времето е
тиранин,
отброяващ годините
на своето
управление.
Гибел
Собствените ми мисли
ме убиват.
Виждам те така далечен,
така непознат,
толкова чужд.
Търся спасение,
но спасението е утопия.
Как да спра да мисля
за теб,
как да избягам
от себе си?
Как да остана жива?
Помогни ми
За много години
изписвам името ти
на нова страница.
*
Не оставяй вратата
отворена…
защото, ако тръгна,
никога повече
няма да се върна там,
където не ме чакат.
*
преди бях никъде –
нямах те,
сега си тук
но мен ме няма,
винаги съм в нищото,
в което ме изпрати ти
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019
