Лили Спасова е автор на пет книги: „По диогенски», поезия, /2005/, „Една приказна история“ /2007/, „Приказките на Дара“ /2009/, „Седмият ден“, проза /2012/, «Парченца щастие», поезия /2015/ . В продължение на пет години е автор на образователното детско сп. „Арти“ и на сп. „Ния балеринка“. Има редица публикации в литературния печат.
*
идва денят
съблича кожи
и се дави в очите
притиска ме до бездиханност
като стените на ковчег
посипва
пудра
от слънчеви зайчета
намига ми
съучастнически
опипва ъглите
на външното и вътрешното
и после се извинява
защото
така му харесва
пълен
с толкова много
и нищо
което да секне агонията
и екстаза от тези стени
*
градът
на тръгване на прибиране
прилича на люспа
без тяло
хлъзгав
ням като риба
не се усмихва отникъде
има зъби
по нищо не личи
*
Днес не е Коледа
но ти дарявам
всички портокали
на света
като фенери
да блестят
подобно взрив
на утро
пътеката ти
да сияе
в съблечената кожа на асфалта
да плуват риби
и цветя
в позлата
рисувам ти
градина
в нея
сто цветя
едничко да разцъфне
само
*
обяснение в нелюбов
да играем на криеница
казах
и те скрих завинаги
от
сърцето
глухарче в шепата
любов
която
като лястовица
отлита
на (не)връщане
*
Звяр
или
Бог
двете
лица
на сърцето
*
любов
превръщаш ме
във
сто цветя
и
чакаш
да разцъфна
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019
