Христина Панджаридис – Дървото на нежността

Познаваме азбуката на страданието и разпъваме любовта на кръста на живота си. Чакаме лятото да узрее пред очите ни, за да може да бъде откъснато от някой друг. Ходим боси по изгрева в новите стихове на Христина Панджаридис, чиято последна поетична книга „Тялото изгорено духът наказан“ излезе през ноември 2018 г.

Александър Арнаудов

 

*
Не ми хвали страданието –
познавам азбуката,
нотите,
теоремите му.
Писала съм,
танцувала,
решавала задачи
под съпровода му.
Виждала съм костите и мускулите му.
Не ми пукай тъпанчетата с хвалби страдалчески.
Похвали ми любовта.

От стихосбирката  „Тялото изгорено духът наказан“
Литературен кръг Смисъл, редактор Валентина Радинска

 

*
очакването ми
чувам как зрее лятото
и как го откъсва друг

 

Смисълът

Смисълът на пролетта
не е ли да събуди
хралупата в теб
зимните сънища
да разтопи
да ти подари цвете
да се раззелени
дървото на нежността
да скочиш от мястото си
колкото можеш
по-високо

 

*
ходя боса
по изгрева
ти не си ми начало
краят не е измислен
аз съм и росата
и чашата

 

Остани и се надявай

Колко е хубаво
да стоиш до прозореца
да въздишаш
от въздишките да израстват облаци
да препъват прекрачването ти
не предполагаш зад прозореца
дали те дебне ревност
капан
острие на вик или острие на нож
остани си тук
остани и се надявай

 

Нарушителите се глобяват

поляна с маргаритки
коя да откъсна
за да не наруша
равновесието

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments