Веска Георгиева – Победих пътя

Запълваме празнотата в сърцето си с вечността. Оставяме живота и свободата на небето, което е езеро без дъно. Заспиваме върху крилата на птиците в дебютната публикация на Веска Георгиева на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Успех и на добър час!

Александър Арнаудов

 

*
когато
разхождах
душата
с лицето си
в хармония
мисля
че
победих
пътя

 

крия се
от безпокойството
все пак морето
проникна в съня ми
с приливите
изхвърли
по стиха
само абстрактни
водорасли
една замечтана русалка
и ключа
за нежеланите
посещения
в живота ми
днес вятърът
не ме издуха
тук съм

 

утре 
ще ви кажа
точното
название
на нещата –
все още съм
загледана
в себе си –
изгрявам ли
залязвам ли

 

благодаря
на
себе си
че
не бях
там
когато
се
изгубих
в
твоя
чар

 

*
унищожих
всичките си
спомени
от суеверие
и обеднях

 

*
илюзията е езеро без дъно
и повърхност като вечността

 

*
тази нощ
ще
заспя
върху
крилата
на птиците
да не
пропусна
разсъмването

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments