Ерик Давидков – Кръст

Времето изравни живота ни на нула. Когато гледаме звездите, откриваме само кръст и самота, от която кървим. Виждаме отражението си в тъмнината и в новите стихове на Ерик Давидков.

Александър Арнаудов

 

Сянка на плод

взето от уроците на невидимия гуру
за събиране и изваждане,
той събра мен и теб,
и ни изравни на нула.

 

*
имах писмо
което ти пратих
зная че като го прочетеш
ще те натъжи
ще капне сълза
върху смачкания
от пощальона лист
и ти ще решиш да го скъсаш

предупредих те.
лист с думи
при късане
кърви.

 

*
терасата
стълбите
двора
люлката

седя на нея
гледам звездите
не са много
но поне са красиви

видях съседните къщи
комините образуват кръст
един широк, един висок
помолих се.

котките се появиха
заедно с една светулка
единствената в двора
и беше прелестна

котките я гонеха
играха си
8 котки – 1 светулка
пухкавост и светлина

тъмнина
отражение
кръста пак го виждам
в чашата

ех този архитект
дали го е замислил
че някой ден ще седна тук
и ще го видя тоя кръст?

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments