Людмила Петрова – Пръст от пръстта

Времето е смъртта ни, а смисълът на вечността е да се върнем обратно в пръстта, от която сме дошли. И да възкръснем като себе си в най-новите зимни стихове на Людмила Петрова. 

Александър Арнаудов 

 

Житейска равносметка

„Опитвам се да светя
като крушка”,
докарвам го
до лампион.
Това не е достатъчно,
за да ме забележи,
„който трябва”.
Хубавото е, че,
който трябва
ме забелязва.

 

*
Дълга маса,
празни чаши,
душите изфирясали…
Пътуват по географската карта
на оплютия от мухите
таван.
Някъде там.

 

*
Глинен Колос
държи устоите на времето,
Глинен Кронос носи
смисъла на вечността,
Пръст от пръстта…

 

Намек за надежда

Февруари е странен месец –
полу-надежда за пролет,
нарисувана в очите
на кокиче,
в намигването на
слънчев лъч,
в отсъствието
на моите котки.

 

Приятели

Нямаме контакт.
За това не светя.
Мъждукам.

 

Щастие

Правя стъпки,
диамантени,
на светлината
на уличните лампи.
Те греят,
защото
са стъпки към дома.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments