Саня Табакова – Снежни градини

Смисълът на живота знаят само децата, които сме били. Ние сме го забравили и чакаме да ни го каже отново смъртта. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на поета, преводач, издател и музикант – Саня Табакова, носител на Националната награда на АБК „Златен лъв“ за най-добро издание и на Награда „Христо Данов“ на Министерството на културата и община Пловдив за дизайн, за дейността на издателството си „Леге Артис“.

 

*
Припалвам думите
като цигари
пристрастена съм
нелечимо е.

 

Дефиниция

Кървава луна –
небесна тройка.

 

*
За смисъла на живота
питай детето,
което си бил.
Твоят е на смъртен одър.

 

На превала
паметта ти поддава
и из високата й трева се пръсват
дните ти
шарени дражета
от хартиената кесийка на детството
които заклеваш се никога не си опитвал…

 

Коледата
не беше по-голяма
от обичайната ми тъга.
Гледах как бъдникът
в семейното огнище
гори, грее,
о, как грееше…
само на два часа
от горчивите сажди,
които семейството щеше да отхрачва
в махмурлука на утрото…

Над сцената обаче
днес милостиво вали сняг.

 

*
Снежни градини, покрити с мълчание
и лаконичен копнеж…
Зимата има студено послание:
рано е да умреш…

 

*
В този словоохотлив свят
само къса дума
има звезден шанс.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments