Марио Стоев-Анхело – Малките гробове на цветята

Всеки път идва нощта в долината на мъртвите поети и сърцето свети в непрогледния й мрак като възкресение. От малките гробове на цветята и празните храмове на лястовиците. С удоволствие ви представяме най-новите много истински и апокалиптично емоционални стихове на поета Марио Стоев-Анхело от гр. Ботевград.

 

*
Животът е като поле,
като нива.
В началото напред има
само цветя,
а накрая остават
само кръстове.

 

*
Храма на лястовиците е празен
гнездата приличат на кални кубета
стоят под стряхата и не им се чуват
камбаните.

 

*
всеки път идва нощта
като среща
като сбъдване
като покаяние
като покров
като пудра
която е крила
всичко
което сме крили под нея
без срам и с нахално безочие
и срещите си
и несбъднатото си сбъдване
и фалшивото си покаяние
и подюргание
дали това е покров?
нито една честна дума
пълно с бълхи
и със страх
и идиоти оцъклени
без пиано и Бах

 

*
в долината на мъртвите поети
изгладнели хиени намират фосили
и умират от жажда проклети

 

*
бели нарциси
с нежни оранжеви устица
тежък аромат на люляк
до огледалото натопени
в стъклена ваза
от прозореца влиза
ябълков цвят
топъл вятър гали ходилата ми боси
думите по хартията са щастливи
не просят
сега е студено
има мъгла ще завали сняг
изтърсвам старата пепел
за да запаля нов огън пак
навън са замръзнали люляците
и цветята спят в малките си гробове
те никой не чакат
ние чакаме тях
виждам даже пътеката
и моста си до другия бряг

 

*
Онази скитница, душата ти,
не се прибира.
Прости ѝ!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments