Виденията на Венелин Бараков са винаги Любов. Светът е тих и кратък като негов стих, удар на сърцето, който отеква завинаги отвъд и това е единственият му смисъл. Предлагаме ви най-новата публикация на поета от гр. Трявна и преподавател по средновековна археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ на зимните, апокалиптични страници на списание „Нова асоциална поезия“.
надежда
всичко, което знам
не се оценява
всичко, в което вярвам
се разпада
къде да търся
видения
нощ подир нощ
сън подир сън
някъде
там
писане на стихове
някога се получава
къде отиваме
светът не става
по-добър
може би само
по-лаком
странна работа
тридесет години
след краха на комунизма
ченгета от ДС
учат хората
аскетически опит
направи добро и
забрави
любов
другия без който
не можем
красиви жестове
все по-рядко
се сещаме
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019
