Диана Тенева – Тежките крила на пеперудата

Цветовете се разтварят и избледняват в сърцето ни. Събираме живота си след апокалипсиса на ежедневието, докато детството ни си отива – в новата публикация на Диана Тенева: хайку и хайбун в рубриката „Източни пиеси“ на електронно списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов 

 

Необикновено утро

/хайбун/

Утро, задъхано от забързания делничен ритъм. Откъде, по дяволите, е този барабанен шум на дъжд, след като навън не вали?!… За части от секундата осъзнавам, че съседите от горния етаж ни наводняват, и ето първите капчици върху главата ми не закъсняват. Тичам нагоре по стълбите, след това събитията се завъртат с такава бясна скорост, че не мога да ги преразкажа в правилния ред… Осъзнавам едно – синът ми е пораснал – втурва се да спасява техниката, с която, може би, един ден ще си вади хляба – лаптоп, фотоапарат, камера, триножник, две китари /акустична и електрическа/, дискове, учебници и кандидат-студентски справочници.

От детските акварели на дъщеря ми по стените тръгват разноцветни езичета, а с тях и спомените за мъничкото 3-годишно човече, което играеше и твореше вълшебства с пръстчетата си… Детството на дъщеря ми замина в локвите на пода, сбогом на „Къщурката на Зайо”.

ручейче –
цветове се разтварят
и избледняват

Водата изтече, правя преглед на покъщнината – събирам парчетата живот останали след пороя. Идва ред и на книгите – разгръщам ги една по една, някои са толкова повредени… как да ги изхвърля?! Нареждам ги разтворени на вече сухия под, и през половин час ги проверявам, и отгръщам на други, по-мокри страници.

Вдигам поглед, усмихвам се през сълзи, защото трябва да вдъхна кураж на сина си, който отива на изпит. Изпит, с който ще докаже зрелостта и мъдростта си…

внезапен порой…
крилата на пеперудата по-тежки
и по-красиви

 

*
сянка пъпли
по склона –
градоносен облак

 

*
петльовден –
гел по перчема
на съседчето

 

*
пустиня…
само вятърът оставя
подписа си

 

*
капеща вода…
помъдрявам заедно
с чучура

 

*
френско кафе…
спомени оживяват още
с първата глътка
искам
да запомня този аромат…
френско кафе

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments