Айча Заралиева – В тъмното на сърцето ми

Хората, които са истински с нас, живеят в тъмното на сърцето ни. Във вечната нощ на апофатичната Любов и в мрака на душата ни. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева в зимните вечери на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Бавно издишай.
Не отваряй още очи.
Твърде дълго си плувал
в тъмното
на сърцето ми.

 

*
Бягам.
От живота.
От бъдещето
на старостта
и недостигнатата пенсионна възраст.
От все още неплатените данъци
за всички грешки и лъжи.

Бягам от тъжните лица наоколо.
От истините, които ме съсипват.
От липсата на обич.
От неочаквано дългите нощи
с безсъние.

Бягам.
От теб.

 

*
В тъмни стаи се събират
хора без криле.
Дълбаят упорито
в сърцата си.
Търсят любов.
А там има само кръв.

 

*
В месеца на любовта
всички са поети.
Римуват
глюкоза
с фруктоза
и получават
лепкава субстанция
с банална химична структура
и митичен ефект,
събуждащ примитивни желания.

 

*
В първите минути на февруари
броя дъждовните капчици,
потъващи в пукнатините по перона.
Мирише на пролет.
А родният ми град
е потънал в сивото
и хората нямат време
да гледат през моите очи
колко прекрасно
можеше да бъде всичко.

 

*
Пак ще се уча
да обичам другите
въпреки слабостите
и изборите им.
Още вярвам
в доброто.

 

*
Има ли кой да те обича,
след като предаде всички ни?
Колко още ще се мразиш,
докато си простиш
и си спомниш,
че само светлината има смисъл?

 

*
Срещите ни приличат
на сбогуване.
Толкова
дълго си мълчим,
че няма какво друго да е,
освен раздяла.

 

*
И в тази безлунна нощ
търся светлина
в сърцето ти.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments