Димитрина Желязкова-Етина – Изместена траектория

Историята е изместена траектория, но винаги има място нагоре, където да се завърнем след живота и себе си. Времето е кръговрат от думи и липса на смисъл. Оставяме крилете на закачалката, докато се подпираме на вятъра в новите стихове на Димитрина Желязкова-Етина.

Александър Арнаудов 

 

ИЗМЕСТЕНА ТРАЕКТОРИЯ

Спусна се Белият Заек в дупката.
Сърцето ми тупна след него
и потъна в хралупата стръмна.
По траекторията – светла или тъмна,
зависи кой разказва историята,
гоня те. Искам да те прегърна
от любов или страх, отново зависи.
Има нагоре. Там ще се върна.
Аз съм история без скрити смисли,
но винаги мога да се обърна
– огъват се думите като есенни листи.
Не те къпя в мастило. Трудно се чисти.

 

КРЪГОВРАТ

Да те мисля без мисли
и с отсъстващи думи
– ти си толкова мое,
а си толкова друго.
Зимно птиче – сърцето
се опитва да смъкне
свойте снежни ботушки
и във теб да замръкне.
Две прозрачни висулки
по-кристални от чаши
капят чисти минути
и сълзите не плашат.
Тъй се връща водата,
за да има и пролет
и ни люшка животът
горе, долу и горе.

 

*
Остави си крилете на закачалката.
Не си влачи краката по пода.
Има молби и нахалства.
Вторите са чести. И много.
Изправи си гърба. На масата
след гладовете не бягай.
Бавно засищай се с хляба
и на чужд не посягай.
Малък си. Още не знаеш
възвисен ли си или паднал.
Някой подпира вятъра,
за да летиш като ангел.
Не си закривай очите.
Слушай, споменава се бога.
Има молби. И нахалства.
Първите хич не са много.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments