Надежда Тошкова – Нощта е твоя

Нощите са времето, в което живеем така, както искаме. В сънищата сме ние, истински и отвъд реалността. Само там самотата е поносима, защото не съществува. Нямаме нищо друго, освен нощта, нарисувана в новите стихове на Надежда Тошкова.

Ива Спиридонова

 

*
Нощта е твоя.
Не знам как успя,
но пожъна всички звезди.
И този урожай в очите си го пазиш.
А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш.
Срамува се небето и остава тъмно.
А ти присядаш на перваза ми,
безгрижен за високото и вятъра,
и се усмихваш леко с лунен сърп.
Обичам бръчките около устата ти.
Лицето твое колко ми е скъпо!
Морфей си, знам,
щом виждам те единствено насън.
Но пръстите ми помнят те отлично
и не намират друг на обич да прилича.
Безумна съм,
но винаги преди да съмне
(сърцето ми тогава те прегръща)
опитвам се от тъмното да те отнема.
Ръцете ми те искат също.
Денем.
И се събуждам влюбена.
Без тебе.

 

*
Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност,
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда –
оазисът във нея да откриеш,
но да заобичаш първо липсата му.
Нощта е тъкмо затова безсъница,
на всеки тук самотник отредена –
една любов да има споделена.

 

*
Луната знае,
че не трябва
да бъде твърде ярка,
да не засегне
с блясъка си
тъгата на несбъднати мечти.
Нежно сияе,
топъл лъч
грижливо запален, трепти –
жълта лампа
и под нея
заспиват звезди.

 

*
за нея
беше по-важно
че я облича
в чувства

и се остави
да я съблече от
всичко останало

 

*
„От нямане остава ли следа?“
Селвер

откъртвам си
малки парченца страх
за да мога да срещна теб

най-големия оставих за ръцете ти

накрая срещнах себе си
когато те няма
и един страх за прегръщане

заобичах черното
завинаги
с болката да не съм първа

 

*
представата за себе си –
най-кривото ни огледало
най-често взираме се в него

прегърбена е истината
под напора
на толкова желания:
друго лице
друго място
друго време
друга любов
друг живот

само една и съща смърт
тогава е началото ни

съжаленията
са мъглата в очите ни
а отражението е
толкова бистро

стъклена врата
зад нея миналото
маха на бъдещето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments