Гергана Янинска – Кървава луна

Времето се стича по лицето ни и отмива света, в който сме сами. Цветовете му не достигат рая, където се превръщат в нас. Протягаме ръце към живота отвъд с източните форми на Гергана Янинска. 

Александър Арнаудов 

 

Разказът
(хайбун)

Напоследък рисува само дървета. Не цъфнали, не зелени, а криви, с причудливи форми. Дървета изсъхнали, плачещи, ударени от гръм; дървета-клещи, притискащи слънцето…

януарско утро
дъждът се стича
по лицето ѝ

Поглежда книгата на нощното шкафче – сборник хорър разкази на един приятел, оставена там преди няколко месеца. Все не ѝ стига времето да я прочете. Протяга ръка.

Книгата се отваря точно на РАЗКАЗА… Извънземно дърво, намерило рая и не успяло да изтръгне корените си, преди да го отсекат…

кървава луна –
протяга сухи клони
Игдразил

 

*
необрано лозе
на планинския склон
кавалджия

 

*
карък
черна котка наднича
иззад ъгъла

 

*
залез
над кристалната планина
затварям пътеводителя

 

*
урок по солфеж
нарисуван ключ сол върху
футболната топка

 

*
кристален пепелник
по ръбчето
съсирена кръв

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments