Времето се стича по лицето ни и отмива света, в който сме сами. Цветовете му не достигат рая, където се превръщат в нас. Протягаме ръце към живота отвъд с източните форми на Гергана Янинска.
Александър Арнаудов
Разказът
(хайбун)
Напоследък рисува само дървета. Не цъфнали, не зелени, а криви, с причудливи форми. Дървета изсъхнали, плачещи, ударени от гръм; дървета-клещи, притискащи слънцето…
януарско утро
дъждът се стича
по лицето ѝ
Поглежда книгата на нощното шкафче – сборник хорър разкази на един приятел, оставена там преди няколко месеца. Все не ѝ стига времето да я прочете. Протяга ръка.
Книгата се отваря точно на РАЗКАЗА… Извънземно дърво, намерило рая и не успяло да изтръгне корените си, преди да го отсекат…
кървава луна –
протяга сухи клони
Игдразил
*
необрано лозе
на планинския склон
кавалджия
*
карък
черна котка наднича
иззад ъгъла
*
залез
над кристалната планина
затварям пътеводителя
*
урок по солфеж
нарисуван ключ сол върху
футболната топка
*
кристален пепелник
по ръбчето
съсирена кръв
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019
