Виолина Иванова – Сътворение

Виолина Б. Иванова  е родена на 4 февруари 1958 г. в гр. Попово. Завършила е българска филология в ШУ „Епископ  Константин Преславски“ и МИО в УНСС – София.  Работила е в общински, окръжни и национални медии като редактор и парламентарен журналист.  От 2008 година живее в Чикаго. Член е на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. Един от съставителите, редакторите и авторите  на Годишника „Любослов“.  Публикувала е още в електронни  и печатни издания в България и САЩ. Автор е на книгите: „Душата ми – прозрачен златен герб“ – стихове /И.К. „Сребърен лъв“ С.1998 г./, на сборника с разкази „Календарни чувства и други отговори“ /И. „Златен змей“ С. 2013 г./, на романа „Ултравиолетовият Пегас“ /И. „Пергамент“ С. 2015 г./ и на стихосбирката „Американска поща“/ И. „Пергамент“ С. 2018 г./.

 

АМЕРИКАНСКА ПОЩА

М О С Т Ъ Т

Моите спомени с нея са оцветени в златисто.
Здравка Владова – Момчева

Една приятелка ми подари
моста на своето детство
(във Фейсбук) –
вместо поздрав,
като малка надежда.
Перилата му бяха
обкичени
с катинари без ключове –
с имената на хора,
с имената на хора и кучета,
с имената на зверове.

Аз потеглих по моста.
На врата ми висеше
ключът от дома.

 

Knowledge

Любовта е сказуемо
в изречението на живота.
Лесно е да си грамотен.
Трудно е да го докажеш.
Морфологията и синтаксисът
на езика
не съвпадат с
житейските.

Ще говориш
или
ще живееш?

 

СТИХОТВОРЕНИЯ ПО ИЗМИСЛЕНИ СНИМКИ,
КОИТО НЯКЪДЕ СЪЩЕСТВУВАТ

1. Богомолка

Бялата котка
търпеливо се моли
пред гумени
празни галоши.
Нека утре
отново
да тръгнат
краката
на стареца
с тях…

 

2. Сътворение

Цветето поглъща
Слънцето.
Слънцето
изпива цветето.
Идва пчелата
и прави мед.

 

3. Магия

От тръгването
до завръщането –

златното стръкче
на спомена.

 

Д Е Л Е Н И Е

Чувствата чезнат.
Остава досадата
от четири
четвърти
пусто пространство.
Четвъртък.
Все още си
в него,
но вече сама.
Дробна черта
ви разделя…

 

ПЪРВИЯТ НОСЕШЕ
пръски вода,
вторият – суха трева,
третият – огън.

Каквото запалиха,
потушиха го.

Самотни –
океанът,
пустинята,
слънцето.

 

П А Р А Л Е Л Н О

Две непознати птици
с червени пера
се любят
навън.
Първо той я целува
по гушката,
после тя му отвръща –
докосват
клюнове.
Сплитат криле,
той разтваря опашка,
трепка слънце отгоре …
Не говорят,
за да не лъжат.
Под зеления поглед
на клена
денят
сменя цвета си.

 

Е Ж Е Д Н Е В И Е

Наказваш ме с мълчание,
с отсъствие,
с нелепа самота
ме награждаваш.
Преструваш се,
че няма нищо
счупено,
че от сърцето ми
ще залепиш
отломките.

Дори се възхищаваш
на протезата в гърдите,
с която се налага
да живея.
Неискрено е,
но е безопасно…
за околните.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments