Людмила Христова – Натрошено небе

Стъпките към дома изчезват през зимата. В клоните на дърветата увяхва луната и тишината тежи в живота ни. Небето се спуска по реката, докато отнася времето в новите стихове на Людмила Христова. 

Александър Арнаудов

 

*
стъпките до дома
все по-видими
първи сняг

Публикувано 13.03. 2018 (Mainichi Japan)

 

*
Св. Валентин
оживление цари
дори в хосписа

#23 Indian Kukai – тема Св. Валентин (St.Valentine”s Day)

 

*
гъста гора
само в очите ти-
слънце

#24 Indian Kukai – тема Гора (Forest)

 

*
със световните новини
разпалвам камината …
стари вестници

#26 Indian Kukai – тема Камина (Fireplace)

 

*
дълбок сняг
съседът за трети път пуска
Summertime

Публикувано в сръбският вестник ХАЙКУ НОВИНЕ –юбилеен 33 брой 2018 г.

 

*
необрана ябълка
нахапана в клоните
само луната

 

*

гъст сняг
падна последният зъб
на гребена ми

Публикувани в двуезична българо-английска хайку антология „Отвъд думите”2018

 

*
по реката се спуска
натрошено небе
ледоход

 

*
запустяло село
с всяка стъпка
натежава тишината

Публикувани в триезична антология на български, френски и италиански “КЛИМАТИ” 2018

 

*
топъл вятър
реката отнесе
луната

EUROPEAN KUKAI # 21 – 2018 –тема Свободна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments