Егор Летов – Евангелие (превод от руски – Денис Олегов)

Егор Летов е може би най-емблематичният изпълнител на така наречения „сибирски
ъндърграунд“ от 80-те години на XX век. Творчеството му се отличава с мощна енергия,
своеобразен стил на изпълнение, жив и прост ритъм и смесица от грубоват и
простонароден език с изискани поетически похвати. През 1985 г. е изпратен в
психиатрията, заради острите политически текстове на групата му „Гражданская оборона“ и по време на престоя си в клиниката осъзнава, че за да запази разума си, има нужда да твори, в резултат на което се раждат песни като „Моя отбрана“, „За глупака“, „Руско поле на експериментите“, „Ходим в тишината“. Творчеството на Егор Летов е основно вдъхновение както за неговите съвременници Янка Дягилева, Сергей Курьохин, група „Сектор Газа“, така и за по-младото поколение пънк групи като Порнофильмы, Louna,
Lumen и др.

Денис Олегов

 

Моя отбрана

Пластмасовият свят победи –
макетът се оказа по-силен!
Последното корабче изстина,
последното фенерче се умори,
а в гърлото подсмърчат буци от спомени!

Оо, моя отбрана!
Слънчево зайче на стъклено око!
Оо, моя отбрана!
Траурна топка на нелепия свят;
траурна топка на евтиния свят!

Платмасовият свят победи –
ликува картонна аларма!
Кому е нужен къс от юлското небе?

Пластмасовият свят победи –
макетът се оказа по-силен!
Последното корабче изстина,
последното фенерче се умори,
а в гърлото свирят буци от спомени!

Оо, моя отбрана!
Слънчево зайче на стъклено око!
Оо, моя отбрана!
Траурна топка на нелепия свят;
траурна топка на евтиния свят!

 

За глупака

Ходи глупакът в гората,
търси глупакът по-глупав от себе си.
Ходи смъртта по улицата, носи палачинки в чиния.
Който извади – на него ще се сбъдне.
Ще го пипне за рамото, ще го целуне горещо.
Ще полетят копейките от пазвата надолу.

Зъбните колела завъртяха се в кратуната,
в подгизналата кратуна под бронебойния дъжд.
Закипя живакът, замахна юмрукът –
ако има кръст на гърдите, то на;
последното око е петак.

Моята мъртва мамичка вчера дойде при мен,
и все заплашваше с юмрук, викаше ми глупак.
Комар преди изгрева се пусна в моя пожар,
и си сръбна кръв от моето слепоочие.

Ходи глупакът по света,
търси глупакът по-глупав от себе си!

А днес аз въздушни балончета купих,
ще литна на тях над пречудесната страна.
Ще гълтам пух, ще се гмуркам в земята
и на всички въпроси ще отговарям: вечно жив!

Ходи глупакът по небето,
търси глупакът по-глупав от себе си!

Светеше слънцето нощ и ден –
няма атеисти в окопите под огъня.
Ще добяга слепият, ще победи нищожният –
такова не сте и сънували!

 

Евангелие

Зорки прозорци.
Кой ще сгрее зорките прозорци?

Пожали с беззвучни слова
своя оловен Христос!

Алчни пръсти.
Кой ще нахрани алчните пръсти?

Прегърни с гладни ръце
своя неспасен Христос!

Бегли сенки.
Кой ще хване беглите сенки?

Обвий с пелени с надеждни вериги
своя безнадежден Христос!

Хлъзгави вени…
Хлъзгави тревожни вени.

Целуни с хладни устни
своя огледален Христос!

Кръгло небе.
Кой ще накаже кръглото небе?

Задуши с послушните ръце
своя непослушен Христос!

 

Човек за човека е вълк

Озверението на синовете на отечеството
бие с озверение всички различни,
но едно желание имат всички те –
да убиват, убиват всички различни.

Тук е срамно да си добър,
срамно е да си добър.
Човек за човека е вълк!

Черна стотица, червен фашизъм,
руски шовинизъм, червен фашизъм.
Тоталитаризъм, милитаризъм,
тероризъм, нацизм, накратко – фашизъм.

На всяко мое движение
тяхната реакция е преценена,
в най-добрия случай – равнодушие,
в най-лошия случай – патология.

Ти занимай се с червения смях
и се врежи в гърлото ми, така че да е до смърт.
Ако съм такъв добродушен,
ме научи да удушавам и хапя.

Ненавист ненавист
Ненавист ненавист
Ненавист ненавист
Ненавист ненавист
Всички ги обединява ненавистта!
Всички ги обединява ненавистта!
Всички ги обединява едно желание –
да убиват и насилват всички различни.

Тук е срамно да си добър,
срамно е да си добър.
Човек за човека е вълк!

 

Войната няма женско лице

Войната няма женско лице,
но има лека женска походка.
Безгрижна и съкрушителна като първи пролетен дъжд.
Сляпа ръж
гори, пламти в мъглата.

Войната няма женско лице,
но има женски лукав смях.
Лукав, закачлив и радостен като първи пролетен гръм.
С бяло крило
надеждата светна далеч.

Войната няма женско лице,
но има девичи очи.
Очи ненагледни, топли като първи пролетен ден.
Пророчески елен
бяга по елмазната трева.

Войната няма женско лице,
но има нежни женски ръце.
Надеждни, нежни, праведни като алени платноходки.
Алени небеса
надвиснаха над пленената земя.

Войната няма женско лице…

 

Когато умрях,
нямаше никого.
Кой ще го опровергае?

 

превод от руски език: Денис Олегов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments