Велислава Кандова – Пукнатини

В пукнатините на зимата майките ни крият уморените си ръце.  Надеждите ни умират спокойно, като последните лъчи на слънцето, в новите стихове на Велислава Кандова. 

Александър Арнаудов

 

*
последни лъчи
слънцето
заспива в потока

 

*
пукнатини
майка крие
уморени ръце

 

*

зимна вечер
греяно вино
мустаци се спускат до дъното

 

Приказки

няма любов
кучките си я въобразяват
за да се правят
на ангели
както няма и ангели
както няма и бог
както няма и
Аз и Ти
миришем на гроб
още от самото раждане
а отлагаме
уж в търсене
на качествен живот
изпълнен с щастие
а всеки ден копаем
ямата
възседнали розови
облаци
натрапени илюзии
за дом семейство и бит
които някой нещастник
е списвал с черно
мастило някога някъде
наричайки свойто бълнуване
приказки
мрете спокойно деца

 

Часовникът не работи

Нощ е, ти не спиш,
аз съм твоята нощна пеперуда,
която се блъска в лампата,
а ти играеш с копчето. Щрак.
Тъмно е и очите ми се уголемяват
Търсят те, търсят раменете ти,
скулите ти, меките устни,
по които да плъзна леките пръсти.
Да те обсипя с цветен прашец.
Щрак, светло е. Потъвам в бялото.
Сътвори ми деня. Лутам се. Бутам се.
Падам в краката ти наместо
да гъделичкам стомаха ти.
Щрак, мрак. Ослушвам се
времето спряло е. Никакво цъкане.
Извадил си всички батерии.
Сгушвам се в ръцете ти,
а часовникът не работи.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments