Мария Стоянова – Първа хвърлям камък по душата си

Поезията е думи, които се стичат във вените ни, когато прерязваме на две небето. Пиша, следователно съществувам, ни казва с новите си радикално емоционални и болезнено истински стихове една от най-обичаните авторки на „Нова асоциална поезия“ – Мария Стоянова.

 

пиша
когато
не мога да плача
думите се стичат
във вените ми
хранят ме
със собствената ми кръв
за да оцелея
до следващите стихове

 

стичам се

във вените ти
за да дишаш
докато спираш дъха ми

 

безчувствено

ако някоя нощ
си на моста
който свързва
безверието
с
безбожието
чуваш
шепота
на потъналите
във водите
на безразличието
сутринта
ще си само име
в списъка
на безследно изчезналите

 

понякога
така отричам себе си
че първа
хвърлям камък
по душата си
по скитницата
търсеща ръцете ти
невиждаща
че в тях е
следващият камък

 

все някога
някой бог
ще разбие сърцето ти
за да го създаде
като неговото
по свой образ и подобие
в режещата тишина
на кървящия свят от парчета

 

измивам старателно кожата си
след теб
режа косите си
не плача
бягам
някой ден ще се върна
в себе си
за да се уверя
че те няма
като след убийство

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments