Боряна Богданова – Ако тъгата може да убива

Ако тъгата можеше да убива, щяхме отдавна да сме мъртви. Само пространството ни спасява и тежи вътре в нас, докато ни напомня, че съществуваме. Превръщаме се в река, за да изтечем в живота и в новите стихове на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

 

Мерни единици

ако тъгата може да убива
дали щеше да си още жив
и колко

 

Първи първи

на първи първи две и всеки-път-нарастваща година
главата не тежи от високите градуси в кръвта ни
и от онези ниските навън
а заради краищата
тези точки във пространството
които само в този ден са запетаи
само днес са силно извити начала
и тежат във нас
отвътре се увиват
натоварени със жива отговорност
да са преход между две свещени състояния
между всичките новогодишни обещания

ще са спасени ли, дали ще бъдат спазени
или ще ги отвържат и ще са забравени

 

Навици

не пуша по принцип
и мразя цигарите
но ти си най-долу
накрая в кутията
и гледаш как
една след друга запалвам
още малко
по-бързо да стигна до теб
и се задъхвам, любов

пуша без принципи
никотин и катрани
любов и доверие
не ги пише вече
а са вредни за здравето
и ги вдишвам за теб
издишани вярвания
посягам – последна е
и всичко е дим
откажи се – ми каза
от ужасните навици
скърши и нея
и ме прекърши на две
не ти мигна окото
ти нямаш очи
нали си празен отвътре
само дъно в кутия

 

Река

плачи
така ще те обичам
носът ти звучно ще тече
ръцете нервно ще треперят
очите ти ще са червени
в капилярите им
тъгата ти ще плува уморено

плачи
ще се тресеш
ще викаш от безсилие
ще те боли глава
ще те боли душата повече
плачи
сърцето ще препуска
в бързината ще пропуска удари
устата ти ще се криви
и ще улавя всяка бягаща сълза
по пътя към забравяне

а аз тека
аз съм река
изтичам плавно от теб
лицето ти ще бъде мокро
докато най-накрая ме изплачеш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments