Стефания Милева – Худини

Често говорим за вятъра, който ни разделя. Очите ни остават на небето и отказват да отпътуват с времето. Единственият начин да спасим живота си е да умрем в новите стихове на Стефания Милева.

Александър Арнаудов

 

*
Да ме оставиш
да умра
единствен начин
да спасиш
живота ми

 

*
Аз съм
всяка капка кръв
по пръстите ти
докато воюваш за мен
като за трофейно знаме

 

*
Ти тръгна
аз прогледнах
през цялото време
сме били на внезапна гара
ти си чакал влак
докато аз
съм поливала
цветята на перона

 

*
Задъханият пулс
на близостта ни
утихва
като музикална фраза

 

*
Сълза
по миглите се плъзна
придланти се
безименно и безадресно
кой
солената следа
ще разчете

 

*
Магически бягства
възхитителни завръщания
измисляш начини
да се завързваш
за мен
и майсторски да се измъкваш
винаги се връщаш
с нова дързост
за привързване
и за ново бягство
ти
моят Худини

 

*
Толкова често говорим
за вятъра
иронично
присмехулно
романтично
той замества думите
когато секват
помежду ни

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments