Мона Стоянова-Хатиб – Февруари

Февруари – нищо друго не ни остава, докато чакаме лятото. Сезоните минават като раздяла, спомените са смъртта на Другия. Оставаме вечни в съня си и в новите стихове на Мона Стоянова-Хатиб.

Александър Арнаудов

 

Раздяла

Пускам те от мене
Гледах февруари как страда
За лятото
Което няма да види
Аз не искам да бъда
Като него
Аз не съм февруари

 

Февруари

Чудех се защо идваш един път годишно
При нас
Чудех се защо не искаш да се събуждаш
От зимния си сън
И не искаш да стъпваш в снега
Искаш да останеш вечен пленник на съня си
И каква болка са за теб тези 28 дни
И ето че си принуден да
Пускаш снега защото
Нищо друго не ти остава
Докато си чакаш лятото

 

Любовна поема

Писах толкова много за теб
Пренебрегнах омразата
На която не ѝ оставаше нищо друго
Освен да те чете
Засрамена

 

Спомен

Февруари те остави
Някъде между преспите
С надежда макар и увехнала
Ти да стигнеш до лятото

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments