От вените ни приижда вселенският потоп, който дави небето и се крием от края на историята като ангелите и прилепите в библиотеките на живота, където всеки себе си чете. Представяме ви най-новите стихове на младия поет, автор на две стихосбирки и журналист от вестник „Монитор“ – Георги Славов.
Александър Арнаудов
още си тук
пазя те за по-добро време
когато само ще те разказвам
не очаквай повече от думите
на ангелите накацали в библиотеките
остави ме, написано е на кората
корен да пробие дето сърцето ми се криеше
сенките от нас са по-различни
сякаш не от слънцето са родени
а ни раждат
не ни повтарят грешките
вземи си сянката и по-далеч от мен
я постави
*
под пердето на нощта какво се крие
другата луна която свети
ехото на тези вътре
не вярва в затворени змии и отворени ковчези
не сочи с пръст към небето
когато някой облак прилича на него
и чака дъжда като спасение
краят на историята
целуваме се
безславни, безсмъртни
без коне или без копита
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019
