Георги Славов – Безславни, безсмъртни

От вените ни приижда вселенският потоп, който дави небето и се крием от края на историята като ангелите и прилепите в библиотеките на живота, където всеки себе си чете. Представяме ви най-новите стихове на младия поет, автор на две стихосбирки и журналист от вестник „Монитор“ – Георги Славов.

Александър Арнаудов 

 

още си тук
пазя те за по-добро време
когато само ще те разказвам

 

не очаквай повече от думите
на ангелите накацали в библиотеките

остави ме, написано е на кората

корен да пробие дето сърцето ми се криеше

 

сенките от нас са по-различни
сякаш не от слънцето са родени
а ни раждат

не ни повтарят грешките

вземи си сянката и по-далеч от мен
я постави

 

*
под пердето на нощта какво се крие
другата луна която свети
ехото на тези вътре

 

не вярва в затворени змии и отворени ковчези
не сочи с пръст към небето
когато някой облак прилича на него
и чака дъжда като спасение

 

краят на историята

целуваме се
безславни, безсмъртни
без коне или без копита

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments