Васил Прасков – Възкресение

Когато третият пол е любовта, няма по-добър любовник от смъртта и всичко завършва с възкресение. Представяме ви новите стихове на редактора на Нова асоциална поезия – Васил Прасков.

 

живееш

в лош сън
и искаш
да се събудиш
един ден
да няма
нищо

 

*
няма
по-добър любовник
от смъртта
обичаш
и не спираш
да умираш

 

изгубихме
толкова много
време да се обичаме
че може да го навакса
само смъртта ни

 

секс о.з.

смъртта е въображаем приятел

с добри намерения
е постлан
само пътят към сърцето

 

падам все по-ниско
като сняг в краката ти

не знам първият или последният

и нищо за зимата

 

третият пол
е любовта
цял живот се опитваме
да го сменим

 

богоявление

ходещите по водата
скачат в нея

 

чистота

пилат
си изми ръцете
и си каза –
съжалявам
но любовта
е просто проява
на лоша хигиена

 

точно време

всеки ден
сърцето ми цитира
смъртта

с ударите на живота

 

софия

слънцето изгрява в 07:55
залязва в 17:13 минути
и винаги е нощ

 

най-добре е турците да дойдат
да обрежат лятото
спермата да заблести в снега

 

едип

облаците на лятото
са бели бинтове с очи
които са слепи
защото само така
ни виждат

 

смъртта
е платена
публикация
в сърцето ми
която Бог
чете
наобратно

 

жената днес

ние не правим секс
сексът ни прави

 

насъщната нежност дай ни днес

правя секс на леглото ти
и мисля за теб
слънцето е мускулна треска

 

избирателна активност

българия
путката ти нарушава
обществения договор
съдебните клетви
и екологичното равновесие
затова никога не гласувам
пасивен съм
правя престъпления
а не война

 

патриотично

в родината
където сърцето ми е столица
смъртта – провинция
и мразя всеки град и село
се чукаме като разпрани облаци
и пеем химна

 

21 грама олово

революцията е спам –
всички свине трябва да умрат
с изключение на падналите
в бой за свобода

 

*
вярна на добрия
си вкус
никол кидман
избива догвил
и се самоубива

после се събужда

на следващата нощ получава оскар
за поддържаща мъжка роля

 

литературни трудове

отчаяни от живота
оставихме поезията
да живее вместо нас
на входа на концлагера пише
че само смъртта
ще ни направи свободни

 

книгата на живота

на последната страница
мария антоанета и конникът без глава
спорят за историческата истина

 

*

връщат се белите лебеди

като дим от чешмата изтичат

нямам ръце да ги хвана

нямам червени прозорци –

 

само две стъпки нагоре

само гласа на морето –

връщат се белите дрехи

връщат се жълтите кости

 

малката смърт

оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци

искам последната ми книга
да се казва
секс на гробищата
в нея докато ме погребват мъртвите
ще възкръснат

 

хайбун

животът е хайбун
започва като проза
и завършва като стихотворение

 

гладът

преди да те срещна
не бях правил
нищо друго
с устата си
освен да умирам

 

за мъртвите или добро или нищо

срещнахме се
предпазихме се
един от друг
и така разбрахме
какво е любов

 

my immortal

научи те
как да се чукаш

как да живееш на макс

аз те научих само как да умираш

 

любов

на колене съм
пред теб
за свирка
и за молитва

 

кръст

дървото на живота
се полива със сълзи
и се отсича с целувки

после идва Бог
отново да го посади

 

възкресение

любовта ограбва

гроба на сърцето ти

 

любов

когато не си с мен
ни няма
когато сме заедно
ни няма завинаги

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments