Божидар Пангелов – В края на зимата

Никой не разбива с длан леда, а чака мършавата пролет, защото в края на зимата започват следите на любовта. Птицата на светлината е неподвижна и лети отвъд в новите стихове на редактора и доайена на Нова асоциална поезия – Божидар Пангелов.

 

Опитай се

Тъй както птицата е
неподвижна
и все пак се движи
над нивята –
да си във съзнание.
Което другояче казано
би значило –
да си оттатък мисълта
за тук
и някога.
Дали от нашите тела
ще никнат
витите лозници,
или ще гасне в здрача
шипковият храст?
Така и времето
се връща,
в пръст и дъжд –
внезапен
сноп от светлина.
Това било е,
е
сега, ще бъде…
Но никой не разбива
с длан леда,
а чака мършавата пролет.

Човекът,
който гологлав
израства от снега –
събира слънце.

 

Конусът на светлината

Човеко

Смъртта има пътища
Конусът – един

Капка

Място
Между тишината и
Плавността на Бог

 

Ах, рози да има…

Дарил бих ти земята,
зездите,
росата.
Ах, цвете да има!
А има гълъб
(на голата длан).
О, мила!
Как мога да те прегърна?

 

Разбирай

В края на зимата

голите клони на
мойте дървета
(разбирай, тези които вижда
прозореца)
придържат балонче
(разбирай, с цвят на
слънце за този сезон).
Навярно е пликче с цвят
актуален или
(разбирай, че днес съм
омаян)
в края на зимата,
започват твойте следи.

 

Чудесно

Загръщай сенките
на старите статуи
(затихват, когато им
говориш).

И стъпвай между камъните,
които довлече водата
тази пролет.
Една мисъл почти уловена
и се разтвори
като пъстърва в подмола.
Движението навътре.
Движението навън.
И хвърлят децата
цветя във езеро.

Толкова е чудесно!

 

Възхвала

Във този час
бризът се обръща.

Рибарите се връщат
с ръце нацепени,
без устни,
с очи от камък.
Дъното е празно
като бутилка в полунощ.
Брегът е там,
където някой чака.
Отдавна спят. Сънуват.
С ръце преплетени.
Той, вятърът, последният
сирак, ги
води…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 18, февруари, 2019

Comments

comments