Марио Стоев-Анхело – Портокали

не вечерям със съвестта си
а пия с нея

Марио Стоев-Анхело

 

*
в лопатката
кори от мандарини
и черупки от орехи
измитаме Коледа

 

*
и аз си обелих портокал
останал от празниците
последният
малко поизсъхнал
беля го и ям
усещам вкусът му
и семките
преглъщам буца
спряла някъде в гърлото
слушам пак АББА
по навик поглеждам навън
там няма никой
вали тихо сняг
и мирише на портокали

 

*
В стария шкаф
има всичко
пълен с истории
търкалят се орехи
кестени
има изписани моливи
забравен буркан със сладко
стари тетрадки
изгризани от мишките
шкафът е стар …
има шише от водка
на етикета съм написал
шести юни
1976-та
колко съм бил ненормален
има стари пластмасови очила
без очи
плик с черупки от миди
стари снимки
на хора които вече не помня
и една стара нотна тетрадка
… акварел нарисуван в делириум
разни такива неща …
затварям шкафа!
Отварям кутия с цигари и паля
онзи стар шлагер
….
Димът ще скрие твоите сълзи .

Ще ми скрият дедовия !

 

и без теб
остаряваме заедно
с теб

 

*
до ковчега
няма никой
само смъртта
и любовта
и над трупа ми
си викат
дай пет
кучки

 

*
Ябълка, портокал
и свещ запалена.
Някаква Коледа.
Една от последните ми.
Имам лист и химикал.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments