Димитър Пенчев – Тъгата ми към теб

Нишките на съдбата са тъгата по другия, която най-силно ни свързва. Празнотата в сърцето е смъртна присъда, ако пулсът му е нечий забравен дом.  Зимната тъга на Димитър Пенчев заразява с нюансите на меланхолията в най-новите му стихове, родени през януари.

Ива Спиридонова 

 

1.
Бих се продал
на Луцифер,
за да те накарам
да ме любиш.
После ще му върна
сребърниците,
за да те откупя.

 

2.
Мечтая да съм
дим от цигара,
който прониква
в теб без покана,
а после търси подслон
във всяка твоя
прегръдка.

 

3.
Кълбо от мъка
в себе си стаил съм,
дръпнеш ли му края
ще развиеш тъгата ми към теб.
Не си изплитай дреха,
защото всеки път,
когато я облечеш,
ще плачеш заедно с мен.

 

4.
Нищо не е
безкрайно!

Дори
очакването ми
за теб
може да бъде
убито
от мисъл за друга…

Нека поне тя
да е щастлива!

 

5.
Толкова време
живееш в сърцето ми,
не забеляза ли,
че се превърна
в твой дом?

Моля те
не го напускай –
празнотата е
липса на кръв
и предизвестена смърт.

Ударите на празното сърце
ехтят като жертвени тимпани
и единствения бог,
на който се прекланя,
е Смъртта.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments