Ася Палева – Инсекти

В епилога на сезоните душата ни е изкълвана от зимата. Крием светлината на детството в очите  и чакаме продължението на мислите си. Вятърът не може да заглуши думите ни в новите стихове на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Гладен
и потен
със
студена пот
човекът
рови в кофа
без ръкавици.
Всеки ден
в преминаващите
покрай него
очи
той съзира
възможности.

 

*
Бръмбарите
в главата
се опитват
да укротят
пърхащите
пеперуди
в стомаха.
Ще изпия
чаша вино
за да удавя
тия инсекти.

 

*
Свистенето
на вятъра
не може
да заглуши
туптенето
на сърцето ми,
когато
видя силуета
ти в премръзналата
нощ.
Ще се
вмъкна
тайно
в твоя сън,
за да
те стопля.

 

*
Сълзите ми
са скъпоценни
камъни
в короната
на времето.
С тях
изплащам
дълга си
към любовта.

 

*
Ти си
продължението
на мислите ми.
Ти си
точката
на изречението,
наречено
Живот

и всичко.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments