Ивона Иванова и Александър Иванов – Винаги се раждаме други

Времето свърши преди да се родим. Мълчим в един глас със спомените, които се опитваме да забравим. Димът от цигарите ни заглушава светлината в новите стихове на редакторите и водещи на литературните четения на Нова асоциална поезия Ивона Иванова и Александър Иванов. 

Александър Арнаудов 

 

*
вчера е толкова отдавна
утре няма да се върне
всичко е забравено
покрито с прах и паника

само ние стоим на плажа
посрещаме зимното утро
и мълчим в един глас
пред настоящето

запалени цигари от слънцето
изпушени между бедрата ни
няколко мига от смъртта
разхвърляни дрехи в пясъка

краят на шибаният свят е
слагаме усмивки във вените
само ръцете ни остават
във времето

 

*
димът от цигарата
ми заглушава
мислите в главата
печка раховец
на която ще сготвим душите си
само за да преядем с тях
неизползвани контакти
чакат да си следващия ми спасител
не бъркай
не употребявам ладата
само ме чака в гаража
искаш ли да се повозим малко
за да се разбием в стената
тодор живков е минало
а бъдещето си ще прекарам с неговия слуга
най-накрая сме щастливи
като мишки танцуваме в мазето
с вкус на зеле и поезия

 

*
в светлината от нощната лампа
изглеждаме други
красиви като хапчета
с вкус на депресия
и обещание за пробуждане
отваряме очи на дъното е тъмно
а някой ни подава ръка
само за да ни затисне по-надолу
докато свърши кислорода между нас
и издъхнем с последния допир
на устните
в светлината от нощната лампа
винаги се раждаме други

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments