Надежда Тошкова – Пустота до безкрайност

Губим се в тълпа от празни думи, спираме да се чувстваме, да се чуваме също. Любовта ослепява и оглушава. Изходът от болката на нечуването е тишина и пустота. Това ни казва Надежда Тошкова в най-новите си януарски стихове.

Ива Спиридонова 

 

*
Нужна ми е
пустота
до безкрайност,
за да побера
един миг болка
от любов.

 

*
Животът
е един
фа(р)с

 

*
Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема.
Затворените ми очи
те разпознават.
Твоите ръце мен –
не.

Не се губят хората.
Само спират
да се чув(ств)ат.

 

*
Надценено е мълчанието.
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина,
която те засища
и се уталожваш като пясък
след бурята на празнословни делници.
Изписвам думи
и се боря
с мълчанието на вятърните мелници.

 

*
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство.

Чувствата ти
са невидими
без перспективата
на онзи поглед,
достигащ отвъд очилата,
крепящи се на върха
на ледения нос на Земята.

Земята
продължава обиколката си
по вечните коловози
на рутината,
без да спира на знака
с онзи вдигнат палец,
с който се опитват да я спрат
онези, лудите.

Онези, лудите,
отдавна загасиха огъня
на домашните котлони
и търсят храна
в думите.

Кръговрат.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments