Людмила Петрова – Чудо

Светът заспива в люлката на Бог. Животът ни бяга от светлината и остава само вярата в думите (Му). Чакаме чудото в новите стихове на Людмила Петрова.

Александър Арнаудов

 

Съм в сън

На гърлото – буца от гняв
чака да се случи чудо,
за да не избухне.
Лумва огън
от мъгливи предчувствия,
а главата ми е
двигател на невероятности.
Между шепота и виковете
светът заспива в люлката на Бог.
Аз също спя.
Не искам да се събудя.

 

Общуване

Строим къща от думи.
Не чуваме стъпките си,
но чуваме усмивките.
Уханието на тишината
създава хармония.
Ние сме врабци –
кълвем трохите
на своето спокойствие.
После го търсим,
но то е потънало
в мъртвия свят.

 

По женски

Прозорецът избяга,
защото паяк го подгони.
Сега няма светлина.
Само интрига.

 

Почистване

Усещам ръжда
между нас.
Изчиствам
с целувка.
Ще светнем
като огледало.
И двамата се виждаме
в него.

 

Решение

Подстригах съмненията
с разговор.
Поставих отпадъците в корена
на надеждата.
Пресуках влакното
на мислите,
за да изплета от него
решение.
Създадох го.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments