Гергана Янинска – Зимно утро

Зимното утро оставя сенки по лицата на хората. Снегът се топи в чашите ни, докато времето преминава. Виждаме сезоните през прозореца в новата публикация на Гергана Янинска, с която откриваме рубриката ни „Източни пиеси“.

Александър Арнаудов 

 

Каменье

(хайбун)

Старата къща в Петково оживява в новогодишната нощ. Музика, смях, игри и сняг по бузите на децата. По едно време гледам входната врата отворена. Препъвам се в голям камък и започвам да се чудя… В това време свекър ми влиза с грейнало лице: „Дадох им краваи и бонбони, задето уважиха и нашата къща.“ Поглеждам през прозореца:

сурвакарче
геврекът на гегата му
нагризан

 

*
клюки на пейката
пинчер настървено
ръфа стара обувка

 

*
листа от гинко
колата пребоядисана
в сигнално жълто

 

*
конференция за мир
снегът по-бял
от гълъбите

 

*
зимно утро
сенки на котки
около фурната

 

*
коледни играчки
заскрежени плодовете на шипката
в двора

 

*
новогодишна нощ
снежинка се стопява
в чашата ми с уиски

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments