Домът ни диша вътре в нас и знае, че няма завинаги. Студът е без посока и значение, в сезона на дните, които замръзват в очите ни. Животът е стръв за смъртта в новите стихове на Мария Стоянова.
Александър Арнаудов
животът е стръв
за неудачници
на въдицата
на смъртта
бял студ
върху черните пътища
без посока
без значение
тръгнах ли
или
върнах се
кървя
без следа да оставям
замръзнала
твоят дом
диша в мен
тук
където живее сърцето ми
и не иска да знае
че няма да е завинаги
все някога трябва
да спра
да искам
да те целувам
все някога
в някой миг
на покой
в който
само единият оцелее
тишината е влажна
в непрогледни мъгли
след сълзи от очите
на никой
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019