Боряна Богданова – Честит пореден край

Сенките докосват нощта и се сливат в утрото на живота ни. Вкъщи се прибира само ехото, което остава от нашите думи. Ставаме жертва на изгрева в новите стихове на Боряна Богданова. 

Александър Арнаудов

 

Вкъщи ли си?

поздравих с добър вечер
на влизане
ехото ми отвърна
със същото
и няколко крачки
студ от навън

не бях сама
поне не бях сама
в тъмното

 

Симптомите на края

през процепите
на очите виждам зимата
в началните ѝ стадии
като болест четиримесечна
със симптомите на влажна кашлица
в друго агрегатно състояние
и сивкави настроения
се предават не по полов път
а по душевен
в края на 2 и някоя си 18-та
и началото на новото
се чувства като старото
настръхнало безпразнично настроение
и няма никаква промяна в състоянието
въпреки уютните лекарства
а снежинките като причакващи бактерии
влизат във очите и тихо ми сълзят
държа ги лекичко открехнати
за да ме информират
като годината затръшне
вратата зад гърба ми
затваря се господи
утре ще съм друга

честит пореден край
и същото начало

 

Нощна пеперуда

крилете ти са разтворени
отчаяно прилепнали
към светлината
за да я обгърнат
за да са близо
да са по-малко сами

изгарят в очите ми
увяхваш в ръцете ми
и на сутринта
е вече угаснала

нощта става изгрев
с теб върху крушката
не си сама накрая
още леко па̀ри

 

Жертва

сенките ни се докосваха
преплитаха една във друга себе си
и сливаха безплътно рамене
пръстите им бяха впити
и безшумни
а на светлината
ние – не
протягаше ръката си към моята
отдръпнах я
не те обичах
вече не
тръгна си
и сянката ти
моята си взе

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments