Васил Прасков – Зимни лъвове

След Голият обяд идва винаги Тайната вечеря, защото любовта е уестърн и кръст. Докато животът е спрял с насочено дуло към нас и решава кръстословица, ви предлагаме зимните лъвове на редактора на Нова асоциална поезия Васил Прасков – на път към мистичния зоопарк на апокалиптичните животни.

 

нова година

краят на света
не дойде
опитите продължават

 

гладът

животът ми започна
със закуска за шампиони

мина и голият обяд

остава само тайната вечеря

 

вчера

когато към седем
слушам ленин
на пианото
идваш разнежена
увита в одеяло
слагаш си чай
пускаш си телевизора
обсъждаме вчерашния оргазъм
ти – своя
аз – моя
вечеряме гледаме милостиво
влявовлявовлявовляво
аз се отпускам
не дишам
чата на революцията
не спира

 

центърът на света

сутрин изгрява
подземното слънце
издига се в синьото небе

дърветата са накацали на снега
готови за полет

 

ден на бащата
йосиф девствен
като мария

 

уестърн

в ада всички улици
водят към мен
само конникът без глава
е спрял
и решава кръстословица

 

death in june

исках да си отида
от всичко
под юнския дъжд
но дойде георги марков
отвори чадъра си
и ме прободе

 

вавилон

денят е червен
пее гол зад прозореца
песента която никой не знае
но всички чуват

 

обрязване

изневерявам на смъртта с теб
като прегръдката на тялото
сърцето на кожата
кръвта на вената
целувката на устната
мълчанието на гласа ти

 

необратимо

вървим по тихите улици
с нашите имена

после пропадаме

в тъмния подлез
на любовта ни

 

към 9
независимо от преди
се свлича синия ти пуловер

чаршафите като пийнали лекари
пробиват ръцете и пъпа ти

38-ми номер
в устата ми
като 38-ми калибър

 

следобед

облечи се
в клубовете свирят католици
само захлупи лице
разгръщай тази улица
нататък

не забравяй

 

par avion

на всеки добър пътепис
му липсват изложби и чувства

пълен е с местоимения
и с неофициални празници

набляга на тревата след дербито
на ножóвете
в бузите на децата

забравени от бракониерите
и техните семейства

 

п.мобиле

площадът гласи
детството е война
самотните се прибират

 

дни преди сватбата

мажеш ми гърба слюнката съхне
до 12 пред ресторанта в белфаст
влиза к.с.л. излиза
с кекса ти и розите нали

 

сватба в парка

духовата музика
подарява
кръвоносния ти любовник

край насекомите вали сняг

татуировката ти оживява
плачеш в гръб

 

хавлията на многодетните

окосените вълци заравят червата
дълго чиниите се справят със хола
преливащи вчера видими днес

 

плейбек

нещата които няма да повторя
едва ли са се случили
помисли тя
(подкара гóблена на елвис)

трябваха и миризливи гуменки
и нови за сина й
миризливи за късмет
много болести й бяха трудни
беше негърка но само синя
край

 

*
когато единственият ми спорт е
да спя гол до теб

когато си кратък филм за убийство
а имам още 9 живота

не се колебай
а се влюбвай пребий ме

– нека пикаем отвън

 

кое убива? какво убива?

тих човек – пие
но не се напива

 

шоколад

мразя този град
като зимата –
лепкава топла
бавна и вечна
в него мъртвите
слушат остава
и чукат
своите мъртви

 

пловдив – слънчев гроб

небето над очите ти е жълто като празник
зимува детството – паркове и инфекции
миналото се самоубива по липса на доказателства
слънчевите устни рецитират некролози
мълчи усмивката ти синя като кожа
в училищния двор погребват пловдив
дъждът пръска слюнка по стъпалата
няма ме докато смъртта ти е красива

 

*
вторникът на
фолклорния полицай
започна в храстите –

свидетелят
го поздрави
допи си сока

замери го с
ключовете от колата
оправи си вратовръзката
и коленичи

 

шоколад

равновесието на телата
избуява денем –
лорка тръгнала по палеца
нагоре
: щъка из водата
самецът търпи повръща
вечер е но много повече
е три

 

плувни спортове

косите ти се сипят
плувнала е в анимация стената
с две лъжички захар
горчиво е кафето
сладни анархия и тенис

последният ти сервис
под клоните заравя светлина

 

пролет

вечер няма звезди
зад шепота на восъчните биволи
зад тихите полета с теменуги
финландия умира

 

одисей

към високата гора с горящи клони
стъпките ти оглушали падат
чуват се длетата на тревите
сгушено поникнали
отвъд

 

твой

велосипедът открива
страните на кафето
домашният лекар
записва адресите
на оживелите

 

вавилон

растат откъснатите кули
от дървото

от слепите му плодове
за наша слабост

в един-единствен тесен миг

 

aufbau

гласът ти топъл като видра
познава моята тъга
(и бивните на старите тополи
и печката ми
я познават)

рисуваш малък водолаз
по синкавите ми клепачи
в последната земя за есен
в последния ми генерал

 

*
снегът пада
мъртъв като сърце
и се топи

 

нощ

денят се замонашва
зимата е пеперудата на света
снегът пише моите стихове

 

зимни лъвове

христос не е дядо коледа
той може
да ти подари
само
кръст

 

великден

смъртта е като коледа –
стават чудеса

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments