Ивона Иванова – Хедонин

Хедонинът се предписва при тревожност и депресия, и подобрява състоянието при чуване на гласове и халюцинации. Читателите ни следва да го приемат само след лекарското предписание на редактора на Нова асоциална поезия – д-р Ивона Иванова, с чиито празнично трансгресивни и носталгично радикални borderline personality disorder стихове започваме публикациите в нашето електронно издание през апокалиптичната 2019-та година.

 

borderline personality

само ти чуваш музиката
в главата си
непознати гласове
и едни единствени аплодисменти
зад сцената
моите

 

popcorn problems

булевардът има нужда от прегръдка
накрая всички си отиваме
без никой да разбере
защо сме били толкова тъжни

 

зима

стаята мирише на портокали
заровени в дебелия юрган
гледаме пламъчето на тавана

 

лунатици

нощното слънце
се върти около оста ми
тъмната част
на луната проблясва

никога няма да видим истинската си същност

 

антибиотик

ти си болест
която мога да излекувам
само с нова генерация
цефалоспорини

 

любов

изтрихме заедно
фейсбук профилите си

 

понеделник

майки носят в скута си
отегчени от живота деца

 

*
стоя изправена сама
пред хладния свят
в друго помещение на мозъка
около мен
празно пространство
и голота

усещаш ли тахикардията
преди да се качиш на сцената
предпочитам да съм мъртва
пред това да съм екземпляр

 

*
You get so alone at times that it just makes sense.
Bukowski

събуждам се по тъмно
живея в сенките на
притихнали животи
чакащи да стане Коледа
за да се стоплят

 

среднощна паник атака –
хора
които пишат един за друг
пишат заедно
като поредната грешка
в живота си

 

*
Reality doesn’t impress me.
I only believe in intoxication, in ecstasy, and when ordinary life shackles me,
I escape, one way or another. No more walls.
Anaïs Nin, Incest: From a Journal of Love

навсякъде изглежда по-добре оттук
и между това да крещиш тук съм
но никой да не те чува
предпочитано е да живееш в илюзия
нищо няма да се върне
усмихнати заспиваме в реанимацията
на съвместното ни съществуване
камерата ще заснеме последният ни дъх
и после (слава Богу) няма да сме същите

 

Хедонин

всеки е претърпял емоционална травма
белим се отвън навътре
като мандаринки по празниците
оставам само по смъртни петна
след твоето посещение

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments