Ивайло Мерджанов – Не се гордея с нищо

Мощен, убийствен и екстремно есхатологичен както винаги, Ивайло Мерджанов идва като апокалиптичен Дядо Коледа с гранатомета на поезията си, за да ни запрати необратимо отвъд.

 

битие & време

има ли смисъл
да мисля за бъдещето

там те няма

има ли смисъл
да разсъждавам за миналото

там те няма

има ли смисъл
да говоря за настоящето

няма те

 

новият път

служиш в corp. разведката
програмираш пийваш
вино бачкаш в call център
заебаваш си талантите
спастряш лев за пътуване
известно време си част от играта
доверяваш се на психиатрията
колективно несъзнавано и тн
стахановец на капитала
забягваш надалече усещаш
тоталната непоносимост
духом те няма никъде
нова линия и пак си ти
мечтаеш за канкун и гауди
правиш планове пишеш
стихове а всъщност умираш

 

петък е

време за барове и ебане
време е да забравиш
кой си от пиене
и психостимуланти
време е да не напишеш
тая вечер никакъв стих
време е да си последния герой
оставам онлайн и чакам
твоето обаждане което няма
да се случи и днес
и всякога и никога
желая ти успех в нощта

 

наследството на чичо зигмунд
и едуард бернайс

в рекламата никой
не заблуждава не подвежда
не мами за пари и не лъже
всички защитават грижат се
и дават сигурност

 

индиана джоунс & храмът на пазарната религия

животът ти е корпоративна пропаганда –
уж го няма а го има неумолим невидим тягостен
обработващ децата
да бъдат верни потребители

 

европа умря преди рим

ти си моят пазолини
за когото казваха няма
среднощна разправия в рим
в която да не е замесен прасков

 

корпорация поезия

не е весела истината
не е весела любовта
телевизорът говори ти

призвани да стоят над вас
и да ви управляват

шизофреник

радиото съобщава ти че
опасността е реална

защото такива като мен
корпоративен поет

призвани да стоят над вас
и да ви управляват

защо сме отебали щастието ли
защо сме се вкопчили само
в любовта каква любов

не е весела истината а ти
нелекуван помня те сега

корпоративен поет

телевизора ти говори радиото
ти съобщава няма ме

шизофреник споделям ти

слънчевата дума на кроткия поет
каза го пича
тоя свят ще приключи

опасността е корпорация поезия

тоя свят ще свърши момчето
го каза радиото не съобщи
корпорация поезия любов

опасността е реална
като смъртта

телевизията го не показа
не е весела истината
каква любов

от днес и поезия корпоративна
от днес и тук при вас и всякога

завинаги до твоя
апокалипсис

призвани да стоят над вас
и да ви управляват

до твоята смърт която е и
краят на моя свят

така както го искате
точно така да точно така

корпорация поезия
като смъртта без любов

 

слово за най-големия

умирах всеки
ден по сто пъти
преродих се в светулка
и ме блъсна влак
ухапа ме андалузкото куче
плаках с ницше в лудницата
после възкръснахме
там където всичко
е чиста поезия
но теб те нямаше
защото си поет
hic et nunc да останем
на историята в плиткото
завист
завист
завист добре че смъртта
прибира всички
на хладно в антологията си
иначе няма шанс
да сме заедно никога
и никъде

ни в ад
ни в рай

гарантирам ти го

 

класическото отношение
на музата към поета

за всички изгубени насред нощта жаля
за всички самоубийци отчаяни жаля
за всички разлюбени плачещи жаля
за всички без време загинали жаля

за теб не ми пука
отлитай

 

не се гордея с нищо

усещаш че си поетясал необратимо
когато те разбират единствено
родените самоубийци 
психически разбутаните & безумно самотните

 

учението

най-накрая
дон кихот слезе от коня
и даде команда
свободно

мелниците спряха въртене
и уморено налягаха по тревата
в почивка лежешком

тоя наистина е луд
рече една мелница на друга
а кой не е попита трета

учението
приключи

 

като награда

измислях те всеки ден
всеки стих беше за теб
и получих пълния мрак

 

всичко е наред

лъжа те че всичко е наред
нищо не е наред
нищо никога
не е било наред

 

продължение с други средства

сърцето ми е картина на бош
щъка пъка гори от живот
а всъщност това е Страшният съд

 

велико

/Никой човек не е достоен за похвала.
Всеки човек заслужава единствено съжаление.

Василий Розанов/

думата величие ти
я вкара в речника ми –
за мен величия нямаше
но сега зная какво означава
велика неистова самота
велика жестока липса
велик ужасяващ
копнеж

велика поезия
обаче няма

 

индустрия литература

ако системата каже
че си поет ти си поет
и си оставаш тъпак

 

преди една минута

/Не думай о секундах свысока.

Роберт Рождественски/

минутата преди малко
когато си бил във фейсбук
минутата преди да прочетеш
за последен път обичам те
минутата преди смъртта
проклетата минута без теб
вечната една минута

 

самотата

засипва трупа ми с вар
а ти си някъде далеч
и се забавляваш

 

автор

колко ниско можеш
да паднеш като автор

способен съм
на всяко падение
за да не ме наричат
последна инстанция на истината

твоят спокоен сън
ми беше по-ценен от
евентуалното ни ебане

защо повярва че съм луд
когато ти дадох
само и единствено
обич и нежност

ела на гроба ми
разкажи ми за чуждите земи
докато гния под тревата

ще те слушам с внимание
свещ не пали няма нужда
нежност

ясно е
че съм се спасил

 

празнота

аз съм изстрелян патрон
празна гилза звъннала
върху бетона на душата ти

 

това е

твоята усмивка
и гробът ми ще бъдат
единственото нормално
истинско и смирено
нещо в живота ми
всичко останало
беше мъка
фалш и говна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 17, януари, 2019

Comments

comments