Емил Павлов – Непокорните

Планинската тематика кара Емил Павлов да бъде радикално лиричен. Представяме ви най-новите му стихове в Коледния брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“.

 

на Рила

По непокорните рилски пътеки
скитник ще тръгна
и вятъра единствено със себе си ще взема,
по-близо до всеки копнеж на душата,
от всяка тъга по-далече.

 

Щастието

Да стоиш на някой връх насред Рила,
в един невероятно слънчев и усмихнат ден,
под едно вълшебно синьо небе,
заобиколен от сняг, сняг и сняг,
осъзнавайки, че си една, макар и малка,
но неделима частица от една безкрайна вселена…
Ами то това е щастието!

 

на Пирин

Синеещата шапка на земята се усмихва на разсъмване,
с онова вълшебно свое жълто, в което
се окъпват езерата и пътеките
на красивите сърни и на козлетата, играещи в скалите,
на мечите лапи могъщи и свободната песен на сивия вълк, прегърнала вятъра,
на дивите коне и на изящните лисичета!

И моите стъпки, едва доловими, са тука щастливи!

 

На Боян Петров

Там
където мълчат снеговете
и се сливат с вечното синьо
еделвайс ли разцъфна
в прегръдката на ветровете
и най-красивата песен на зимата

 

на Чипровци

Червените точки пъстървени
с очите ми играят,
прегърнали онази стара песен на Огоста,
в която времето е завинаги малко дете,
наивно изгубило всяка тревожност на дните!

Веднъж откърмен с тази песен,
при нея винаги ще се завръщам!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 16, декември, 2018

Comments

comments